Какво е невромаркетинг и има ли почва в България? – Станимир Андонов

2450

Станимир Андонов е маркетинг и брандинг консултант, както и мениджър на Neuromarketing Bulgaria – агенция за невромаркетингови изследвания. Той е доктор по маркетинг и лектор във Висше Училище по Мениджмънт. Автор е на „Маркетингово позициониране“ – най-продаваната бизнес книга през 2015 година в България.

  1. Какви възможности предоставя невромаркетингът на българските бизнеси?Невромаркетингът обединява невронауките и маркетинга. Той използва силата на новите технологии за изследване на мозъка и на физиологичните реакции на цялото човешко тяло, когато са изложени на определени контролирани стимули. Целта е да се измери реакцията на субекта към определени продукти, опаковки, реклами или други маркетингови стимули. В повечето случаи, мозъчните реакции, измерени чрез тези техники, не протичат съзнателно и човек не може да ги контролира. Следователно, тези данни може да се считат за по-показателни и достоверни от данните, получени от интервюта, фокус групи и др.
    По-общо, невромаркетингът е опит за разкриване на несъзнателните реакции на потребителите към различните маркетингови стимули от страна на компаниите. В това число, реакции към брандове и всякакви асоциации свързани с тях, още към фирмено лого, слоган, цели рекламни клипове и кампании и съответно към самите материални или нематериални продукти предлагани от компаниите на пазара. Например, чрез използването на ЕЕГ или друга техника, изследователите може да открият, че даден стимул предизвиква една и съща реакция в мозъка на изследваните субекти и че тази реакция е свързана с желано поведение (например, опитването на нещо ново). Маркетингова кампания, която използва този стимул, за да предизвика това поведение, може да се каже, че е базирана на невромаркетинга, въпреки че не са били провеждани специални изследвания на субекти в дадения случай.
    2. Има ли почва в България за развитие на невромаркетингови проучвания?
    Ние се занимаваме с Невромаркетингови изследвания в България от 2005 година. През това време натрупахме немалък опит в този тип маркетингови изследвания и ноу-хау за невромаркетинга като цяло. Ако съдим по проведените от нас изследвания през последните години, то със сигурност мога да кажа, че почва за развитие на този тип изследвания в страната има. Едно от големите изследвания, които проведохме беше за най-голямата банка в страната. Все повече български, но и чужди компании работещи тук започват да инвестират в невромаркетинг и най-важното – да му вярват.
    Невромаркетинговите изследвания и достиженията на невромаркетинга като цяло могат да предоставят на българските бизнеси възможности за откриване и изграждане на конкурентни предимства пред техните пазарни конкуренти. Конкурентните предимства базирани на невромаркетингови изследвания и опит са нови и непознати за българските фирми. Те могат да ни предоставят прозрения за природата на потребителското мислене, чувства и поведение. Невромаркетингът ни дава възможност да „чуем“ подсъзнанието на потребителите.
    3. Имате ли планове в тази насока?
    Нашите планове са свързани с развитие на нашите умения и знания в областта. Към традиционните ЕЕГ изследвания постепенно добавяме и други методи и техники за изследване на физиологичните реакции на потребителите. Вече едновременно с ЕЕГ можем да следим пулповата честота, температурата и кръвно налягане на респондените. Продължаваме да се развиваме технологично и дори вече имаме няколко изобретени от нашия екип уреда, с които да подобрим провеждането на изследванията и анализа на получените данни.
    През този месец март тази година се проведе първата балканска конференция по невромаркетинг в Сърбия. С колегата ми д-р Стилиян Георгиев бяхме поканени да бъдем keynote speakers на събитието.
    http://www.metropolitan.ac.rs/neuromarketing/

4. Виждате ли възможност невробиологията да промени начинът, по който публичният сектор предоставя услуги – в здравеопазването и образованието, например?
Ползите и значението на невромаркетинга не бива да се преувеличават. Той не е панацея за решение на всички проблеми на бизнеса. По същия начин невробиологията не може да даде директни насоки за решения, с които който публичният сектор предоставя услуги. Много от фундаменталните изследвания в невронауките по-късно получават реализация в здравеопазването, а през последното десетилетие и в инженерните науки. В съвременния свят научната и развойна дейност не бива да се дели на отделни тематични области и дялове. Големите изобретения и подобрения на качеството на живота на хората винаги са в резултат от синергията между познанията в много области.

 

СПОДЕЛИ