За спада на доверието в медиите и явлението „фалшиви новини“ – говори Илияна Александрова

2401

Илияна Александрова е мениджър и консултант със 17-годишен опит в сферата на комуникациите. От 2005 г. развива в България бизнеса на AMI Communications Group – партньор на глобалната компания за комуникационен маркетинг Edelman. Днес AMI Communications е сред водещите PR агенции у нас с клиенти като Visa, Shell, Coca-Cola, AES, Carlsberg, GSK, Mars и др.
1. Здравей, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Скоро излезе годишното проучване на Edelman – “Edelman Trust Barometer” и резултатите са, че медиите са институциите с най-ниско доверие. При това в световен мащаб. Разкажи ни малко повече за това проучване?
Edelman Trust Barometer е глобално проучване на доверието. Провежда се за 18-та година като проект на водещата глобална компания за комуникационен маркетинг Edelman. Обхваща 28 държави и над 33 000 респондента. Edelman Trust Barometer измерва доверието към четири институции, които имат отношение към важни аспекти на нашия живот – правителство, бизнес, медии и неправителствени организации. Тази година бе отбелязано известно нарастване на доверието в правителството и стагнация при останалите 3 институции. В резултат, за първи път в историята на проучването, бе отчетено най-ниско доверие към медиите в глобален план – в 22 от 28-те страни на практика преобладава недоверие в тях. Друг извод, е, че дезинформацията се приема като проблем повсеместно. Съответно се връща доверието в авторитетите и експертите и намалява това в „човека като мен“. Като цяло проучването очертава търсене за факти и надеждна информация, и желание да се възстанови възможността за водене на рационална дискусия.

2. От какво се провокира според теб този спад в доверието в медиите?
Една от причините за ниското доверие в медиите са фалшивите новини. Близо две трети от анкетираните казват, че им е трудно да различат добрата журналистика от слуховете и лъжите, а също дали дадена информация идва от надеждна медийна организация. Друга причина е спадът на доверието в платформите – особено в социалните медии и в търсачките. Днес много от хората ги приемат за медии, заедно с журналистиката, и по-ниските резултати при тях се отразяват на общия индекс. Проучването очертава интересна промяна. През последните години тенденциите на доверие в новинарските медии и в платформите се движеха паралелно.Тази година обаче те се разделят. Доверието в журналистиката расте с 5 пункта до 59% и е по-високо от това в социалните мрежи и търсачките в 21 от 28-те страни. Доверието в платформите намалява с 2 пункта – до 51%. Негативно влияние върху нагласите на хората оказва също увеличаването на спонсорираното съдържание в медиите, което дойде в резултат на промяната в бизнес модела им през последните години.

3. Какво е значението на тези резултати за комуникаторите?
Edelman Trust Barometer установява търсене на вярна и обективна информация от надеждни източници. Хората искат да чуят тези, които могат да им дадат проверени данни и полезно съдържание. В отговор на нагласите комуникацията следва да е открита, съдържателна и основана на факти.Нарастващото доверие в експертите и представителите на бизнеса предполага те да са по-ангажирани в дискусиите по теми от обществен интерес.
Проучването показва също ясни очаквания бизнесът да бъде двигател на промяна. Според 64% от анкетираните компаниите са тези, които могат да предприемат действия едновременно за по-високи печалби и за подобряване на средата, в която работят. Около две трети заявяват, че изпълнителните директори трябва да поемат инициативата за решаване на проблеми и промяна на политики, вместо да чакат правителствата да направят това. Посока, в която може да работи бизнесът от комуникационна гледна точка е да изразява позиции във важни за обществото дискусии, да допринася за подобряване на качеството на информацията, да разяснява и образова по чувствителни теми, които може да станат кризи на по-късен етап.

4. Как можем да се справим с ниското доверие в медиите?
Една от стъпките е да се гарантира качество на информацията и да се представят повече гледни точки, включително мнения на експерти и авторитети. Друга посока на работа произтича от обратната връзка от потребителите. Над 60% от анкетираните смятат, че новинарските медии са по-фокусирани върху привличане на голяма аудитория, представяне на скандални и негативни новини и върху политика, отколкото върху това да отразяват обективно събитията, да информират и образоват. Съответно следва да има известно изместване на фокуса. Трето, важно е медиите да показват прозрачност. Както по отношение на собственост и финансиране, така и за контекста на материалите, които публикуват. Все повече ще се обръща внимание на това дали дадена публикация е статия, мнение или спонсорирано съдържание, дали е посочен нейният автор, кой стои зад дадената медиа.
.
5. А с явлението „фалшиви новини“?
Проблемът с дезинформацията доведе до промяна в начина, по който потребяваме новини. Днес трябва да сме по-внимателни за съдържанието и източниците, от които получаваме информация, да правим допълнителни проучвания. Всичко това обаче изисква време и усилия, които не винаги можем да отделим. В тази среда се увеличава подкрепата за въвеждане на регулации срещу фалшивите новини. Друго нещо, което показва Edelman Trust Barometer е очакване и четирите институции – правителства, бизнес, медии и неправителствени организации – да се включат активно в работата за подобряване на качеството на информацията. Конкретно те могат да работят за въвеждане и спазване на ясни стандарти, да предоставят фактически точна и навременна информация, да се включват в дебати от обществен интерес като разясняват и образоват.

6. Мислиш ли, че скоро ще успеем да повишим доверието в медиите?
Да, смятам, че предстои развитие в тази посока. Дезинформацията се приема като проблем в глобален план. Търсят се надеждни източници и информация. Налице е подкрепа за регулации. Институциите също имат интерес от решаване на проблема, защото загубата на ориентир на какво и на кого да вярваме допълнително намалява доверието в тях. На практика вече се предприемат конкретни стъпки в тази посока. Налице са и резултати. Както споменах Edelman Trust Barometer вече отчита увеличаване на доверието в новинарските медии. Нараства доверието и към журналистите – с 12 пункта до 39%. В свят, в който информацията е подложена на съмнение надеждните източници на информация ще стават все по-важни.

7. За финал, би ли посъветвала нашите читатели как да разграничават фалшивите от истинските новини?
Важно е да се обръща внимание кой е източникът на дадена новина, дали това е надеждна и прозрачна медия, кой е авторът на информацията, дали става въпрос за спонсорирано съдържание. Трябва да има критичен поглед и към самата информация. Заглавията понякога са подвеждащи и извадени от контекста, добре е да се прочете и текстът под тях. Може да се провери дали новината е отразена от други медии и дали е представена обективно, с различни гледни точки и коментари. Всеки може да си състави списък с авторитетни източници, на които има доверие и да ги използва за сверяване на информацията, която стига до него по различни канали.

СПОДЕЛИ